вторник, 6 октомври 2009 г.




Чудесата съществуват ...

Преди 5 год. здравето на баща ми се влоши много. Аз съм медицинска сестра и имам възможността да го заведа при едни от най-добрите лекари в София, до които имам достъп. Така започна нашата епопея. Баща ми беше изследван при 4-ма лекари специалисти за какво ли не. Не му откриха нищо сериозно освен висок холестерол и камъчета в бъбреците. Свалихме стойностите на холестерола почти на минимум и изчистихме камъчетата в бъбреците.

Измина една година,но той нямаше никакво подобрение, напротив влошаваше се все повече и повече. Трудно ходеше, чувстваше се много отпаднал, не можеше да спи, много бързо се изморяваше, беше силно раздразнителен, получаваше виене на свят. Появиха се и проблеми с крайниците - крампи, ограничени движения, изтръпване и "увисване" на ръцете придружени със силно отмаляване на краката.

Заведох го при невроложка.Тя естествено назначи доплер и пълна кръвна картина, включително и кръвна захар. Така се установи, че баща ми страда от диабет - 2-ри тип. Лекарите започнаха да го лекуват, но честно да си призная нямаше никакъв резултат от проведеното лечение. С течение на времето освен, че оплакванията с които отидохме при - все пак - авторитаризирани медици, се задълбочаваха с всеки изминат ден.

След около 3-годишно лечение с лекарства на традиционата медицина баща ми се влоши значително. Сдоби се с изразена полиневропатия; появиха се и диабетни рани - петите му се напукаха много; наруши се бъбречната му функция; влоши се значително зрението като очите му непрекъснато секретираха и се залепваха; стойностите на кръвната захар продължаваха да растат. Той спря да излиза навън на разходки, защото не му стигаха силиците. Затвори се в себе си.


На четвъртата година след като вече 3 пъти бяха сменяни медикаментите, с които го лекуваха му назначиха да приема "Диапрел МР". В началото имаше малко подобрение, но 2-3 месеца след новоназначеното му лечение нещата отново се влошиха. И така изминаха още 6 месеца на страдания и мъчения. В края на миналата година случайно попаднах в интернет на информация за билковата хранителна добавка "Диабеталин". Реших да опитам и с нея. Честно казано не очаквах чудеса, но въпреки всичко реших да пробвам.

Още при приема на втората капсула на "Диабеталин" баща ми се освежи и каза, че имало някакво движение в тялото му. След две седмици пуснахме кръвен анализ на захарта. Тя беше спаднала с 40% от обичайно високите стойности за него. След 3 месечен прием на "Диабеталин" очита на баща ми спряха да секретират и да се залепват. Дълбоко напуканите му пети зараснаха. Пристъпите на полиневропатията се разредиха значително и вече не се проявяваха с тази честота и интензитет.

След 4-ри месечно приемане на "Диабеталин" той стана невероятно спокоен и адаптивен за годините и болестта си. Сутрин се събуждаше бодър и казваше, че в "жилите му отново тече живота". Стана радостен и усмихнат!
Така се убедих във факта, че ... чудесата все пак съществуват. В случая те се наричаха просто "Диабеталин".


Ирини Добринова
гр. София

Read more...

  © Free Blogger Templates Cool by Ourblogtemplates.com 2008

Back to TOP